Структурна промяна в глобалната икономика
Началото на 2026 г. представя пред пазарите една по-малко турбулентна картина в сравнение с преди година, но това не я прави по-лесна за тълкуване. Геополитическото напрежение остава високо – от Венецуела до Близкия изток, но въпреки това цената на петрола се движи в относително ограничени нива, докато фондовите пазари показват по-ниска волатилност спрямо 2025 г. Това сигнализира, че шоковете не са изчезнали, а че глобалната икономическа система е започнала да ги абсорбира по различен начин – по-постепенно. Промяната всъщност е преди всичко структурна. След години, доминирани от предизвикателства – от пандемията до войната в Украйна и протекционистичния завой на САЩ – 2026 г. се представя като годината, в която натрупаните ефекти от политическите и монетарните решения започват да се отразяват върху реалната икономика.
Последствията от волатилността на американските мита
През 2025 г. обявяването на американските мита по време на така наречения „Ден на Освобождението“ предизвика безпрецедентна пазарна реакция: фаза на бягство от риск, придружена от масова разпродажба на американски активи. Доларът, държавните облигации и акциите в САЩ паднаха едновременно, нарушавайки историческа корелация. В моментите на най-голямо напрежение доларът загуби почти 12% от стойността си, подхранвайки опасенията, че митата могат да тласнат американската икономика към осезаемо забавяне и да принудят Федералния резерв към силно разхлабване на политиката. Месеци по-късно макроикономическото въздействие се оказа по-ограничено от очакваното. Предвижда се икономиката на САЩ да е приключила 2025 г. с ръст от около 2%, въпреки забавянето на пазара на труда и търговското напрежение. Еврозоната също показа устойчивост, докато Китай изглежда е успял да постигне целта си за растеж от около 5%, подкрепен от солиден износ.
Дипломатически компромис и ефектът на „бавната спирачка“
Междувременно двустранните споразумения, договорени между март и юни 2025 г. с Европейския съюз, Япония и Китай, намалиха несигурността. С Брюксел беше постигнат компромис за реципрочно намаляване на митата върху стоманата и алуминия в замяна на увеличени покупки на американски втечнен природен газ. Споразумението с Токио доведе до частични изключения за японския автомобилен сектор, докато Пекин прие по-високи квоти за внос на американски селскостопански продукти. Тези споразумения понижиха средната митническа ставка на САЩ, която падна от пиковите 23% до около 15%. Ниво, което остава значително по-високо от 2-3% в ерата преди Тръмп 2.0. Следователно митата вече не са внезапен шок, а бавна спирачка: много компании първоначално абсорбираха увеличението на разходите или изтеглиха вноса напред във времето, отлагайки въздействието върху крайните цени. Този буферен ефект сега клони към изчерпване. Маржовете остават под натиск, веригите за създаване на стойност се скъсяват, а инвестициите стават по-селективни.
Новото равновесие на долара и инфлационните тенденции
Това ново равновесие се отразява и при долара. През 2025 г. американската валута загуби позиции спрямо всички основни валути от Г10, сигнализирайки за промяна в усещането за риск. Доларът вече не е автоматично убежище в моменти на напрежение и все повече се влияе от вътрешни фактори: охлаждането на пазара на труда, високите нужди от финансиране на Министерството на финансите и политическата несигурност, свързана с бъдещето на Федералния резерв. Тези елементи правят трудно изграждането на хипотеза за структурно възстановяване в хода на 2026 г.
На фронта на цените глобалната инфлация продължава да се доближава до целите на централните банки. В Г10 следпандемичните крайности до голяма степен затихнаха, особено в еврозоната. В почти всички страни отклонението от целите е под 1%, с изключение на Обединеното кралство, където остава около 1,2%. В Канада и Швейцария инфлацията вече е под контрол. По-високите мита в САЩ, фискалните стимули и геополитическите рискове биха могли да поддържат известна ригидност на цените през 2026 г., но пътят на дезинфлация изглежда предопределен да продължи, също и благодарение на по-ниските цени на суровините.
Валутна ротация и глобалните победители
Този контекст благоприятства силна валутна ротация. През 2025 г. всички валути от Г10 спечелиха позиции спрямо долара, като най-добрите резултати бяха в Европа. Шведската крона беше най-силната валута, последвана от швейцарския франк и еврото, подкрепени от стабилността на икономиката на еврозоната. Паундът обаче пострада от тежестта на по-рестриктивната фискална политика, докато йената остана слаба след изборната победа през септември 2025 г. на премиера Санае Такаичи, чиято ултра-експанзивна икономическа програма и изричен натиск върху Японската централна банка да поддържа ниски лихви отблъснаха чуждестранния капитал, подхранвайки очакванията за дълъг период на разхлабена парична политика, която наказва японската валута. Извън Г10 се откроиха ганайското седи (+40,5%) и замбийската квача (+25,8%), докато сред най-слабите бяха аржентинското песо (-29,0%), турската лира (-17,7%) и индийската рупия (-4,7%).
Катализатори на растежа: Изкуствен интелект и монетарна политика
Гледайки към 2026 г., очакваме година на устойчив растеж, подкрепен от облекчаването на финансовите условия и инвестиционния цикъл в изкуствения интелект, който според оценките на Goldman Sachs ще достигне 527 милиарда долара през тази година сред основните технологични гиганти, с прогнози за по-нататъшен ръст до 629 милиарда долара през 2027 г. В краткосрочен план въздействието на ИИ ще дойде главно от повишените капиталови инвестиции, с ползи, концентрирани в страните, водещи в технологичните разходи – по-специално САЩ и Китай – процес, който рискува да засили глобалните разминавания. Нова фаза се открива и на монетарния фронт. Европейската централна банка изглежда близо до крайната точка на своя цикъл, докато в САЩ и Обединеното кралство пространството за по-нататъшни намаления на лихвите е ограничено. Рискът не е толкова във внезапно затягане, колкото в постепенно покачване на доходността по облигациите, което може да засегне оценките на акциите и цената на кредита.
Регионална перспектива: Европа, Обединеното кралство и Китай
В Европа 2026 г. може да отбележи по-ясно изразена промяна в темпото. Вътрешното търсене се задържа, а инфлацията пада, но истинският елемент на промяна е фискален. Германският инфраструктурен план за 500 милиарда евро, обявен от коалиционното правителство през ноември 2025 г. и разчетен за десет години, трябва да започне да дава първите си осезаеми резултати още през второто тримесечие на 2026 г. Приоритетните разпределения се отнасят за високоскоростните железопътни мрежи, енергийния преход и дигитализацията на публичната администрация, с планирано ускоряване на разходите за първите 50 милиарда през периода 2026-2027 г. Предвид тежестта на Германия в еврозоната, въздействието може да се разпростре върху целия регион. Британската картина остава противоположна. Икономиката на Обединеното кралство изглежда предопределена да изостава от другите напреднали страни, възпирана от високия данъчен натиск и бързо охлаждащия се пазар на труда. Въпреки че инфлацията се оттегля, перспективите за растеж остават слаби. Китай продължава да се движи по крехко равновесие. Износът се задържа благодарение на по-голямата пазарна диверсификация, но вътрешното търсене остава слабо и секторът на недвижимите имоти тежи на доверието. Очаква се 2026 г. да се характеризира с постепенно забавяне, с възможно укрепване на юана спрямо долара, без да се компрометира външната конкурентоспособност.
Развиващите се пазари и пътят напред
В този контекст валутите на развиващите се пазари биха могли да намерят благоприятна почва. Бразилският реал и мексиканското песо изглеждат особено интересни, подкрепени от реални лихвени нива, които са съответно 7% и 5,5% – значително над средното за Г10. Южноафриканският ранд също би могъл да се възползва от стабилизирането на цените на суровините и прогресивното подобряване на вътрешната фискална картина. Въпреки това геополитическите рискове остават високи, готови отново да разпалят волатилността. Така 2026 г. се очертава като година, доминирана по-малко от шокове и повече от селективност. Пазарите ще продължат да се движат, но ще го правят, възнаграждавайки фундаменталните фактори, доверието в икономическите политики и способността на отделните страни да се адаптират към един по-фрагментиран глобален контекст.
Относно Ebury
Ebury е водеща платежна институция от световен мащаб, специализирана в предоставянето на финансови стратегии за растеж на малкия и среден бизнес. Чрез интегриране на персонализирани решения за трансгранични разплащания, управление на валутния риск и мултивалутни сметки, ние оптимизираме международната търговска дейност на нашите партньори.
Основана през 2009 г. в Лондон, днес компанията разполага с екип от над 1800 експерти и мрежа от 40 офиса в 29 държави. С портфолио от над 130 валути и доверието на повече от 21 000 корпоративни клиенти, Ebury съчетава технологична гъвкавост с финансова мощ. Дейността ни е регулирана от Националната банка на Белгия (NBB), което гарантира сигурност и оперативна свобода в рамките на целия ЕИП. Стратегическото партньорство с Banco Santander, като мажоритарен акционер, допълнително затвърждава позицията ни на пазарен лидер.
Прочетете цялият доклад и прогнозите за 2026 - ТУК!
