В продължение на десетилетия щатският долар беше гръбнакът на световната икономика. Около две трети от международната търговия се осъществява в щатски долари, приблизително 85% от валутните трансакции са обвързани с долара, половината от трансграничните заеми и дългови ценни книжа са деноминирани в него и около 3/5 от световните валутни резерви се държат в долари. Тези цифри илюстрират мащаба на доминацията на долара – и величината на трансформацията, която се случва в момента.
Днес делът на долара в световните резерви е спаднал от 73% през 2001 г. до 58% през 2024 г., според данни на МВФ. Това не е внезапно сваляне от трона, а постепенно пренастройване към един по-фрагментиран, многополюсен финансов свят. Промяната се движи от три основни сили: диверсификация на резервите за намаляване на зависимостта от една валута, нарастващи геополитически рискове, които насърчават преместването на веригите за доставки в страни съюзници, и появата на нови платежни инфраструктури, позволяващи по-бързи и сигурни трансгранични трансакции, независими от традиционните мрежи, доминирани от САЩ.
За бизнеса тази еволюция означава нова оперативна реалност. Трансакциите, които не са в щатски долари, стават все по-често срещани, а способността за ефективно управление на плащанията и валутния риск вече е от решаващо значение. Освен това разнообразието от платежни системи, различните регулаторни изисквания и фрагментацията на глобалните платежни пътища увеличават ежедневната сложност.
Нашият анализ идентифицира три стратегически приоритета за компаниите, които искат да превърнат този преход в конкурентно предимство:
1. Преосмисляне на управлението на валутния риск
Работата с множество валути пряко излага компаниите на волатилност на обменните курсове. Примерите са ясни:
- Китайски износител, който получава плащания в щатски долари, но разходите му са деноминирани в юани, рискува свиване на печалбата, ако юанът поскъпне преди уреждането на трансакцията.
- Испански вносител, който плаща в щатски долари на доставчици, чиито разходи са в юани, може да се сблъска с увеличения на цените в долари, когато юанът се засили.
Компаниите трябва да идентифицират валутната си експозция, да дефинират ясна политика за валутен риск и да използват подходящи инструменти за хеджиране – като форуърдни договори – като същевременно непрекъснато преразглеждат резултатите спрямо поставените цели.
2. Оптимизиране на трансграничните плащания
Скритите спредове, високите такси и забавянията могат да подкопаят конкурентоспособността. Използването на местни платежни инфраструктури – като SEPA в Европа, ACH в САЩ или Faster Payments в Обединеното кралство – може значително да намали разходите и времето за обработка. Сметките с множество валути и интегрирането на платежните системи със счетоводните платформи допълнително опростяват операциите и подобряват управлението на паричния поток.
3. Укрепване на устойчивостта на веригата за доставки
Промените в тарифите могат да повишат вносните цени с до 25%, което води до принудително преструктуриране на доставчиците и смущения в доставките. Планирането на сценарии, диверсификацията на доставчиците и пазарите и оценката на валутните рискове, свързани с всеки търговски партньор, са от съществено значение за поддържане на оперативна стабилност.
Преходът към свят с множество валути носи ясни предизвикателства – по-висока волатилност на валутните курсове, по-голяма оперативна сложност – но също така и значителни възможности. Компаниите, които бързо се адаптират към тази нова динамика, възприемат проактивни стратегии за управление на риска и оптимизират начина, по който извършват международни трансакции, ще бъдат в най-добра позиция да растат в променящия се глобален пейзаж.
В Ebury ние помагаме на бизнеса да се ориентира в този преход, като предоставяме достъп до конкурентни обменни курсове, персонализирани решения за управление на валутния риск и ефективни платежни инфраструктури – гарантирайки, че всяка трансакция е уверена стъпка напред на глобалния пазар.
